truly madly deeply

Винаги ще помня тази дата, тази вечер. Именно в нея разбрах нещо хубаво, но в същото време и много плашещо. Хаотичните мисли, които не ми даваха покой придобиха смисъл в онзи кратък момент. И всичко си дойде на мястото.

Обичам те.

Да, така e. И знам, че е грешно, и знам, че е невъзможно, но ето че най-накрая признах този факт пред себе си.

Обичам те, глупако.

 Защо не отвръщаш на чувствата ми поне малко? Снощи сбъдна почти всичко, за което мечтаех от момента, в който те срещнах. Никога няма да забравя забързаното биене на сърцето ти, което беше в ритъм в моето.

Обичам те, по дяволите.

С теб се чувствам щастлива. И вече знам колко красиво изглежда моята ръка в твоята. И вече знам какво е чувството да усещам тялото ти до моето. Вече знам, че искам да те прегръщам така всяка вечер.

 Обичам те...

Какво да правя сега? По изгубена съм от всякога. Не знам какво да мисля или направя. Ела и ме прегърни отново. Няма да намеря отговор на въпросите си, но пък и няма да искам, защото ще се намирам в ръцете ти където се чувствам защитена от всички и от всичко.

Просто те обичам. И само, ако можеше да ме обичаш и ти...

Последните десет минути

10 минути. След точно толкова и нито секунда повече или по-малко ще спра, ще се предам отново.
9 минути. Защо се случва? Въртим се в омагьосан кръг, няма измъкване, няма спасение. Има само едни и същи грешки, едни и същи глупави, празни надежди. 8 минути. Къде си? Хайде, моля те! Моля те, моля те, по дяволите, наистина те моля! 7 минути. Не, не трябва да става така! Направих всичко по същия начин. Минах по същия път, мислих си за теб! Трябва да ми пишеш! 6 минути. Няма да се откажа! Не, не и сега, когато съм толкова близо до това отново да споря с теб или просто да пиша как е минал денят ми, а след това да те разпитвам за твоя. 5 минути. Днес валя. Купих си капочино и пуших на терасата докато дъждът се спускаше безшумно. Беше красиво, някак величествено. Обичам дъжда, напомня ми за Лондон. 4 минути. Защо не пишеш, по дяволите?! 3 минути. Няма да го направиш, нали?! Днес видях почти всичките ти приятели. Къде беше? Търсих те сред тълпата, но ти не бе там. 2 минути. Моля те...песента свършва, надеждата ми също. 1 минута. Все още вали и вратата на балкона е отворена. Студено е, но се опитвам да не губя цялата си надежда. Няма да се предам точно на края. Ти ще ми пишеш, нали? 22 ч. Всичко свърши.