Последните десет минути

10 минути. След точно толкова и нито секунда повече или по-малко ще спра, ще се предам отново.
9 минути. Защо се случва? Въртим се в омагьосан кръг, няма измъкване, няма спасение. Има само едни и същи грешки, едни и същи глупави, празни надежди. 8 минути. Къде си? Хайде, моля те! Моля те, моля те, по дяволите, наистина те моля! 7 минути. Не, не трябва да става така! Направих всичко по същия начин. Минах по същия път, мислих си за теб! Трябва да ми пишеш! 6 минути. Няма да се откажа! Не, не и сега, когато съм толкова близо до това отново да споря с теб или просто да пиша как е минал денят ми, а след това да те разпитвам за твоя. 5 минути. Днес валя. Купих си капочино и пуших на терасата докато дъждът се спускаше безшумно. Беше красиво, някак величествено. Обичам дъжда, напомня ми за Лондон. 4 минути. Защо не пишеш, по дяволите?! 3 минути. Няма да го направиш, нали?! Днес видях почти всичките ти приятели. Къде беше? Търсих те сред тълпата, но ти не бе там. 2 минути. Моля те...песента свършва, надеждата ми също. 1 минута. Все още вали и вратата на балкона е отворена. Студено е, но се опитвам да не губя цялата си надежда. Няма да се предам точно на края. Ти ще ми пишеш, нали? 22 ч. Всичко свърши.